СПОМЕНИ
В бащина ми родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред.
Виждам детство подранило,
майчица добра,
бащиното лице мило,
галеща ръка.
Виждам дворчето с цветята,
старата асма,
лудите игри с децата
с плач и веселба.
О, години тъй далечни,
безгрижни, добри,
що останахте вий вечни
скъпи спомени?
© Анка Келешева Все права защищены