Дълбоко във сърцето още нося
забити шиповете остри,
на розата рубинено червена,
разцъфнала през онзи май вълшебен
на нашата любов!
Ти - снажен момък, аз - девойка нежна,
вървяхме, сплели ласкаво ръце
и песента всевечна на Орфея
звучеше в моето сърце,
изпълнено с любов!
Под купола небесен на звездите,
като във храм отекваше камбанен звън ...