12 февр. 2010 г., 09:54

Спомени 

  Поэзия
878 0 0
Спомени…
Вървя изгубен към безкрая
и чакам да те срещна, принцесо моя.
Бях със теб толкова време,
нямам сили сега да спра
да те искам през деня и нощта.
Минават годните скучни,
а спомените растат мъчни.
Но аз съм силен, без теб ще се боря,
ще бъда с друга и тя ще е моя.
Предава ме няколко пъти,
простих толкова лъжи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??