Спомени за дни назад

време минало завръщат,

когато животът непознат

не ми изглежда същият.

Мечти избледнели нахлуват

със звънкия смях на малко дете

и в душата ми разбулват

малкото, свито, човешко сърце.

По детински животът прекрасен го виждах

преди да осъзная колко е всъщност суров

и да живея щастливо предвиждах,

заобградена с много любов.

Малко по малко мечтите изчезват,

а с тях и надеждата за свят по-красив

и малкото сърчице сърдито потупва,

забравено от света безчестив.

Невинна от малка, зряла пораснах,

невинността си още в душата тая,

но сред неволи големи израснах,

които исках на други да спестя.

Натоварих плещите си крехки

с непосилната тежест да пазя от греха

                                              детинството,

запазвайки го досега...

Мечтите ми са вече други,

няма го поривът на детски ум,

не живея и сред заблуди,

но още си тананикам тихо, наум.

Осъзнала живота опасен,

жадувала за нежност, сред злоба вървя

и светът не е толкова прекрасен,

колкото и искам да го вярвам...

продължавам твърдо напред,

малкото, свито, човешко сърце затварям,

защото сред хаоса навред

спомените си не искам да забравям.

Спомени за дни назад

време минало завръщат

и в този свиреп кръговрат

самотата само прегръщат.