Остана ли сама, сърцето сякаш спира,
от болка покой душата не намира.
По която и пътека аз да мина,
минавали сме двамата оттам...
Всичко за теб напомня, знам!
Искам да не мисля, да не помня,
Но не мога... а всъщност искам ли?
Снимките, наредени са около мен,
А с тях и твоята усмивка... осенява моя ден.
Пазя всеки спомен вътре в сърцето,
като отломки от потънал кораб,
спотаени сред пясъка в морето. ...