В спомени изгревно алени
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота
имаше смисъл, защото,
бродещ невинен през дните,
следвах зова на доброто.
В спомени залезно алени
спря да се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите…
Днес е безсмислен живота –
тежък и сив е, защото,
бродещ самотен през дните,
срещнах навсякъде злото…
Писано: 2014-2015, София
© Раммадан Л.К. Все права защищены