ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
17 апр. 2006 г., 22:31

СПОМЕНИ МЕ ДНЕС... 

  Поэзия
666 0 5

 

 

Спомени ме днес обкръжиха.

Седя и си мисля за нея –

за друго не мога да пиша.

Щастието това ли ще е?

И защо нищо ново

днес не ме покорява?

Нали като същество тя

знам какво притежава.

 

Седя сам пред листа 

и дните отминали виждам.

Догаря на съдбата свещта,

но аз продължавам да искам

и търся днес от живота

все невъзможни неща –

някъде да намеря Кивота

и да заслужа на теб любовта.

 

Топлина не спирам да търся

без да питам защо ми е тя.

Къде ли се вече намирам?

Дали не съм в есента?

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Прекрасно е 6+
  • Благодаря на всички за споделените мнения! Пиша буквално, навярно защото не съм поет, а единствено искам да споделя нещо. Не целя нищо друго. А все още много ме боли.
  • Хубаво е,но не знам защо винаги пишеш буквално и стиховете ти се въртят около една и съща тематика, а ти умееш да боравиш с римите и само ти липсва по-богата фантазия за да заинтригуваш читателите.Казвам ти го приятелски и дано не ми се разсърдиш
  • хареса ми-поздравления...
  • Веднъж една жена ми каза, че щастието трае само миг, но мисълта за него ни залъгва, че то продължава.
    Поздравявам те!За порен път чета нещо наистина стоиностно, което разбира се е... твое
    Много болка и мъка, но пък по лесният път ще ни е скучни иначе
Предложения
: ??:??