Сред старите заровени отломки

на отминали несрети и любови

аз тайно спомен скъп изрових

и сякаш чух го той да ми говори

Напомни тихо всяка моя мъка

сълза от щастие неволя или радост

тъга и скръб и всяка връзка и разлъка

що животът някога ми е поднасял

Отвори ми очите сякаш за последно

припомни на душата времената стари

и сякаш със едничката надежда да прогледна

и да запомня старите изгори и другари

А ще ги помня вечно - зная

та те оформиха във мен човека днешен

отваряха затваряха и криха тежки рани

и всеки своя удар върху мен нанесе...