16 июн. 2007 г., 14:26

Спомени от офейкалата младост 

  Поэзия
943 0 2
 

СПОМЕНИ


Спомням си като дете

някога, преди години,

че в Софийското поле

бяха най-добрите зеленчукови градини!



Помня и младежките бригади,

как събирахме в чували лук.

Бяхме луди, щури, млади

на годините напук!



С киселото мляко, с казанлъшки рози

славехме се по света!

Бяхме българските виртуози,

бяхме... но не сме сега.


С чушки, моркови, домати

славеше се българската нация,

докато дойдоха тарикати

с тъй-наречената „демокрация".


В Козлодуй като затворим блока,

към Европа смело ще вървим.

Все от някъде ще купим тока,

някой да не си помисли, че пълзим.


А пък Арда горна, или долна,

провали се пустата каскада.

И Европа май ще е доволна,

на Белене и „Цанков камък",

да остави българина да се нада!


Умни, тарикати, неграмотни,

макар, че хората са най-различни!

Трябва бедни, средни и имотни

общите проблеми да приемат като лични!


Всеки иска да е по-добре

и да прави кой, каквото може,

но без работа е с вързани ръце -

помогни на българите, Боже!

© Цанка Митова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уви, реалността е тежко нещо. Реална картина, трудно е да се вклини в поезията...Но е отрезвяваща.
    Поздравления!
  • Много хубав и истински стих!
    Поздрави, Цане!
Предложения
: ??:??