Така се запознахме преди време,

червена роза ни събра,

прекрасна, ухаеща на лято и любов.

Свежестта от нея още ми липсва.

Помниш ли, когато бяхме млади?

Всяка сутрин пред вратата

оставяше ми по една,

още помня аромата на цвета.

Помня, че махаше бодлите,

случайно да не се нараня.

Помня, че ставаше рано,

още преди да се събудя.

Прекрасна градина имахме във двора,

пълна със цветя,

от там  ги късаше гаднярът,

още поръсени с роса,

свежи, ухаещи,

оставяше ги кротко пред входната врата.

Но аз прощавах,

цветята нали са за това,

да ни носят радост...

Това ни беше ритуал,

всяка сутрин така ми почваше денят,

розата, кафето и ведрата малко глуповата усмивка на лицето.

Любовта ни беше като роза червена,

махахме бодлите и се радвахме системно.

Помниш ли как се запознахме?

Червената роза ни събра,

така се появи и любовта ми,

и привързаността.

Сега си вече на възраст,

може би и аз също остарях,

в градината ни розите намаляха,

но още се будя с аромата

на червената роза, оставена пред входната вратата.