Спомени с Луна

Ти помниш ли онази

изпълнена с фантазии –

безумна нощ, в която

лудуваха телата?...

Една  Луна огромна –

бе на на хоризонта...

На фона ѝ магичен –

признах, че те обичам!...

Вселената безкрайна

все още пази в тайна,

с космическо мълчание –

това очарование...

Ти помниш ли как двама

в Любов  една, голяма

повярвахме тогава,

че вечно продължава?...

Учудени звездите

изгряха любопитни...

Един внезапен вятър

сам хукна по Земята...

Бе с мисия изящна:

за Любовта прекрасна

на фона на Луната

да каже новината!...

... Днес всеки път, когато

Една  Луна от злато –

магична и огромна

се спре на хоризонта,

аз мисля си „отвлечен“

за лудата ни вечер:

– как вярвахме тогава,

че вечно продължава!...

08.10.2021.