3 апр. 2006 г., 20:03

Спомените... 

  Поэзия
1209 0 3
 Когато ти се иска да заплачеш, защото всичко рухва пред теб,
когато не искаш да покажеш, че сърцето ти се е превърнало в лед.
Когато болката е обгърнала душата и не виждаш смисъла да живееш,
вместо да падаш на земята по  добре на лошите неща да се смееш.
Когато денят се е превърнал в нощ,
когато има думи по-силни от болката в теб и само кошмари сънуваш нощем,
само спомените и самотата са до теб.
Когато усмивката е невъзможна, а сълзите вече нямат брой знай,
че любовта е сложна, но вечно ще присъства тя в живота твой.
Тогава си спомни за преди, за миналото, щастието и любовта.
Помисли за онези бързо отминали дни,
само те биха могли да те стоплят сега.
Може би ще искаш да се повторят и всичко пак да е едно и също,
но спомените ти говорят, че няма смисъл от грешки пак едни и същи.
Ще срещнеш някой друг и ще ти дари той своята любов,
а върнеш ли се някога тук, светът ще бъде като нов.
Ще се усмихнеш на спомените красиви,
ще видиш всичко в друга светлина
и няма да се стичат сълзи горчиви,
защото пак при тебе ще е любовта!

© Теди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??