В спомените всичко се съдържа,

там е болката, тъгата, примирението

в настоящето е празно, пусто

остана само огорчението.

В спомените всичко е различно

и като на лента се върти пак и пак,

да живея в тях намирам нещо прозаично

нищо, че са целите във прах...

Спомените ти не ги харесваш.

Искаш да ги отречеш, нали?

Без тях щеше да е лесно

живот без памет не боли...

Спомените сякаш ме държат

нищо, че не са щастливи

емоциите в тях – те ме крепят

те ме карат да се чувствам значима.

Не ме обичаш – и тогава и сега

Но страшното е, че преди ми беше студено,

а днес... днес свикнах със студа.

И спомените сякаш избледняха.