Седя на прозореца и капят от очите сълзи,
мисля за миналото и... толкова боли!
Капките от дъжда се сливат с моите,
както преди устните ми с твоите...
Защо отново се сетих за тази рана?
Защо отново чувствам се надрана?
Сякаш някой с нокти безчувствено ме дере,
сякаш животът си отива... Всичко се тресе!
Затварям очи, прехапвам прежаднелите си устни,
без допира на твоите те са безвкусни...
Свивам очите, капват сълзите,
вали навън - плачат с мен звездите! ...