В нощите прохладни,
заспивам пак Сама...
Споменът за Теб ме натъжава
и стоя будна през нощта.

В мислите ми Ти връхлиташ,
като истрел от съчма,
Пробождаш ми сърцето
и ме оставяш без душа...

Безлична, ставам сутринта,
поглеждам се в огледалото
и виждам болката
във моите очи...

Но уверена, прекрчвам стъпалата
и се опитвам да забравя,
Болката,
която ти ми причини...

Но уви, Ти не си виновен,
във сърцето ми вина таи,...
В деня "греховен",
подлъгах се от приятели "добри".

Този ден, не ще забравя,
как обърнахме си гърбове.
Поехме по различни пътища
и забравихме за прекрасните моменти...

Сега за Теб съм само "Минало",
но Ти за мен си "Завинаги".
Дали ще дойде този ден?...
Да бъдем ний по старому...

Надежда в мен се крие,
да бъдем пак Двама - Влюбени...
и да гледаме отново към Звездите...