16 мая 2008 г., 06:42

Споменът, който ти не даде 

  Поэзия
1184 0 2

Нейде сърцето се търкаля.

Поглед празен там се лута!

Настръхнал си от студ

или пък от страх!

Къде е този, който ми

завъртя главата.

Душата ми е празна.

Нощта самотна.

А денят е мрачен и дъждовен,

оттук нататък!

Сълзите в лед ще превърна.

От тях спомен ще си построя.

Душата и сърцето

там ще затворя, за измаменото

там дете!

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • натъжи ме...трогна ме...
    Хубав стих...истински...
    с обич,Боряна.
  • Понякога спомените са болезнени, затова не бива да живеем с тях! Нека гледаме напред!Браво, Боряна за хубавия стих!
Предложения
: ??:??