7 февр. 2007 г., 17:57

Споменът за мен, ще бъде музика 

  Поэзия
5.0 (3)
699 0 8
Ще се събудят птиците по клоните,
и вятърът, ще бъде много нежен.
Усмихвайки се слънчеви надеждите,
във дните ще поникнат в песен.
Понякога ще идвам късно вечер,
със пръсти ще разравям пепелта.
Ще искам да те стопля във съня ти,
а теб ще те боли от липсата...
Тогава тихо ще нашепна песните,
които никому, така не съм изпяла.
Със смях ще ти разказвам приказки,
ще бъдеш принца, аз принцеса бяла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »