В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо.
Какво му трябва, за да е щастливо?
Китари с мрачни струни,
депресирани принцеси,
шест реда бодлива тел в душата,
индиректни цепнатини на нощта,
вопъл на пшеничен клас?
О, така искам да помисля за небето, ...