Докога ще се спускаме в ниското още е спорно,
не напипваме дъното, силата ни отмаля.
Неусетно отслабили мускули, губим отборно,
задълбахме из пясъчни наноси пред вечността.
Ще ни блъскат вълните, лишени от капчица милост,
ще ни давят до сетния дъх в развилнели води.
Лудостта да не се примирим беше нашата сила,
ревността да не се поддадем в друг ще се прероди.
Завържи за косите ни буйни надежда за знаме,
до отсрещния бряг да се чуе как крепко плющи.
За мечтите ни неустоими, добре е да знаем,
за промените раснат след нас подмладени плещи.