На...
Запраща без милост ръка на съдбата
към хората всичко, което заслужават.
Фина жестокост, лъжовно доверие –
на кого и по колко от тях сама преценява.
Издава присъди според своето мнение,
безгрешно удобно за светлото бъдеще.
Вечер, без дори капка съмнение,
щастливо се радва от делата в къщи.
За свой любим цвят е избрала кръвта
без значение тя от кого е.
Загробва спомени самотна душа
и радост носи ни вълчия вой.
© Вили Тодоров Все права защищены