18 мая 2007 г., 17:14

Спри! 

  Поэзия
709 0 0
Не си отивай, остани още миг, само миг.
Спри, моля те, не си отивай, чуй моя тъжен вик.
Не искам пак да съм сама и да се лутам
в живота безцелно, но явно това е моята
съдба и това трябва да ми е ясно пределно.
Но, кажи, как да не гледам назад,
заедно бяхме толкова щастливи?
Кажи, как да не гледам назад,
дните без теб са толкова сиви.
Пак ли аз в нещо сгреших,
кажи защо сега постъпваш ти така?
Или може би, без да знам, те нараних? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Момчилова Все права защищены

Предложения
: ??:??