Девет, осем, седем...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице!
Спри да ме будиш
с мириса на хубаво.
С мириса на топла, мокра пръст.
С мириса на топъл, мокър град.
Със вика от лудост,
сласт и страст.
Със смеха на влюбените
и щастливите.
Със очите на града -
брадясал мъж,
пощръклял за нежно и за меко.
Спри!
И котките си прибери!
Оглушах от техните признания.
Ослепях от блясъка в очите им.
Полудях от трепета
на сбъднато желание.
Вземи си и звездите,
и луната,
на сам човек подхожда тъмнина.
Седем, шест...
Още малко, Нощ,
още малко ти ще ме будиш.
После тъпкано ще ти го върна,
Нощице!
29.7.2010.
© Милена Иванова Все права защищены