aap (Ангел)
943 3654
29 янв. 2025 г., 05:35

Спрях 

  Поэзия
40 2 3

Спрях да снимам себе си защото!?

Усещах, че злото бе близо и редеше

тарото за някакви заблуди.

Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.

 

На грешниците даваше надежда...

На лошите даряваше ги с шанс.

Добрите ги наказа със мълчание...

Прободе ги със злъч и свян.

 

Спрях да съществувам...с болка!?

Ръката молеща за милостиня...

ръка на беден ли е или на дарител?

Звън,красива тишина...Спрях да се съмнявам.

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавите коментари,за любими и огромната подкрепа към скромното ми творчество,Приятели!Стойчо,Младене бъдете вдъхновение!!!С уважение аз!!!
  • Да, Приятелю - прав си! От злото ни дели само един дъх разстояние. То ни дебне и очаква поредната ни слабост, за да се възползва от нея. Поздравление!
  • Колко малко трябва на човек:да премине през съмненията на живота, за да достигне до вярата и истината на любовта!
    Поздравления, Ангел!
Предложения
: ??:??