Спусне ли се лунната му кука
Врана на подскоци тъпка сняг, сто покривки вятърът отупа.
Нещо си говори, грак след грак, кой корички две ще ѝ отчупи.
Като гълъб, топнат в топка мрак, (а небето пети ден не спира)
рови и претъпква пак и пак... минус, хикс, кавички цяла диря...
... Презимувахме къде ли не, лятно кукувиче ни окука,
есента, което не отне, пролетта го капваше в улука.
Палеше надеждата искри, лумваше кюмбето от кюмюра
и рисуваше за без пари по тапета коледни гравюри.
Делникът след празник. Има ред. Стяга възел бабината кърпа.
Някой ден – животът е добре, знаеш, откъм дръжката е дървен.
Пътят и на враната един. Вижда ме, но прави се на тъпа.
Въгленът в окото ѝ е син, мисля да я заговоря първа.
С пет звезди захванати на кръст, другата година вече чука.
Пъпките по коледния дрян, плъзнат ли и пролетта ще пукне.
Питаш ме... Витрините са шик! Новата украса лъскавее,
а животът вдигнал е камшик и ни учи колко две и две е...
За елхите – честно, ми е жал. За човека ли... на кой му пука?!
Върнал се е в собствената кал, спусне ли се лунната му кука...
... Виното в очите прешумя, а небето в топъл сняг си ляга.
За децата – дръж!... комат за тях. На подскоци враната избяга.
Свързани произведения
Комментарии
-
Thank you, Valentina!
-
Love it!
-
Божия въздишка сме, Петя. Радвам се, че си ги прочела, благодаря ти за отзива!
-
Еха..... с лекота си го написала и с лекота се чете
-
Написах го леко и с удоволствие, Безжичен. Не знам какво имаш предвид под "поетичен жанр" в смисъла, в който си коментирал. Това е една римна схема. Нищо повече, нищо по-малко. Радвам се, че ти е харесало стихотворението
И на теб, Марги - поздрави и благодаря и на двама ви за думите! -
Инкааа! Предколедно! Премислено! Критично... Много ми хареса! Вранката... Човекът, върнал се в калта....
-
Трудно се пише така, но си успяла.
Майстор на този поетичен жанр е Валери Станков, но явно и ти се справяш много добре, за което: "Браво!". -
Поздрави, Таня!
-
Чудесен стих, Краси!
Поздравления! -
Майсторе, благодаря много за твоя избор! Благодаря ви, Силве, Надя, Петър, Заре, Юри, Светле, Вили, Тоти и Нина за оставените думи и за дългия коментар, Миленче. Радвам се, че стихът е предизвикал разнообразие на мислите. Враните срещам всеки ден последната седмица на завоя на улицата и понякога тайно се обръщам да видя дали са се върнали за коричката. Предпазливи са. И въпреки, че храната е на един подскок от тях, струва ми се, че изминават дълъг път, приличащ на ритуален танц, докато стигнат до нея. Казват, че враните са единственият вид, който усеща причината и следствието по начин, подобен на човешкия.
-
Чудесно е!
-
С умело перо подреждаш пъзела.
Поздрави! Успех! -
Цял свят е събран тук, от враната до гълъба и човека в търсене на хляба– между калта и топлия сняг през зимата, но с усещане за пролет! Ухае на Коледа, на топлина и уют. Бабината кърпа, елхите, пъпките на коледния дрян. Витрините като по "Братчетата на Гаврош" на Смирненски. "Животът вдигнал камшик" като продължение на "История" от Вапцаров.
"защото би ни безпощадно
животът с тежките си лапи,
направо през устатат гладни,
зауй езикът ни е грапав."
Дълбока и многопластова поезия, която обхваща живота от най-нежните и най-щастливите до най-тъжните и най-грубите негови форми.
Много красив е символът на надеждата, която дава друг поглед към настоящето със своя топъл огън.
"Палеше надеждата искри, лумваше кюмбето от кюмюра
и рисуваше за без пари по тапета коледни гравюри."
С търсене на хляба започва стихотворението и с него й завършва, както и с важността на грижата за децата – бъдещите поколения "За децата дръж! –комат..за тях" , което го свързва с "Не бойте се деца" на Вапцаров. -
Живота в неговия кръговрат!
Като картина е! ❄ -
Предстои скоро и при нас. Изваяно! ⚘
-
Колоритно лъскавее! 👍
-
Много цветно както винаги, но ще ми се да ти пука и за Човека!
Така светът ще стане по-добър -
Прекрасно,.. не само за враните но и за хората
-
Потапям се в чудния ти свят и изплуват пред очите ми образи и картини. Също и усещане за пролет 🙂.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
