27 сент. 2016 г., 16:49
И тръгнах си аз - така внезапно
след години глупави съмнения.
Увереността получих поетапно,
заедно с абсурдните ти извинения.
Не знаех къде отивам, но не спрях.
Лутах се между радост и отчаяние.
Следвах неотлъчно ненужния страх,
бягайки от фалшивото покаяние.
Ти не беше лош към мен – знам го!
Затова и толкова късно прогледнах.
Но след последното чувствено фанданго
събрах останките кураж и побегнах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация