Нима това е само сянка
на нещо, което прежде е било,
но забравено от нас - влизайки в тез тела,
оставяйки Душа безсмъртна...
Играта е игра на сенки
със всякакви на вид огледала,
но останеш ли ти кух като тръстика,
достигаш други върхове...
Люляна от всякакви ветрове,
изпрана пак и пак от много дъждове,
излъскана до блясък с пясък,
се превръщаш в огледало сребърно нетленно ...