petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
20 мар. 2007 г., 13:12

Сред четири стени... 

  Поэзия
845 0 13

Стои самичка сред четири стени -
тъй празни и подтискащо студени,
без цвят, животът в нея не трепти
и няма  радост във очите и зелени.


Усмивките къде са, благият му поглед?
Тъй липсваш и, любов,  все още незабравена.
В сърцето си те носи, спомените топлят...
Животът те отне без време - тъй коварен е!


Опора намираше в твоето рамо,
със тебе чертаеше път и мечти.
На масата пази една чаша само -
от твоите устни две плахи следи.


И как отново да продължи да живее,
и как да се усмихва както преди,
когато сърцето ранено немее -
та целият смисъл в живота бе ти.


Ще те постави тя в любовна рамка
и там, във  стаята така позната,
(със голите и празни четири стени)
с единствен лъч ще светиш - като злато.

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??