29 нояб. 2020 г., 22:54
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна,
като хлапак, подгонил есента
и втурна се след вятър непослушен
във вихъра на цветните листа.
Откри ме в тях и спря се на зениците,
в ръцете ми измръзнали за топлина.
А две врабчета някъде по жиците,
в очакване на зимата, видяха любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация