dansyto (Данаил Таков)
817 3640
18 янв. 2020 г., 07:50

Сред мъглите януарски 

  Поэзия
460 6 10

В проблясъци сред нощните мъгли,

луната ме откриваше неволно.

А аз се криех в сенчести ъгли

на зимното мълчание греховно.

 

И белите кристалчета навред,

напомняха заострени стрелици.

Изстреляни в безмилостен момент,

но няма във небето живи птици.

 

Препускам сред узрелите мъгли,

попивам от следите януарски.

Материя и дух не се дели –

в обвивка съм, притегнала ме адски!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радват ме вашите коментари, Таня, Наде, Юри, Марианка, Цвете, Ели, Дени, Пепи, Ангелче, Светле, Весо! Сърдечни благодарности!
  • Как да приемеш обвивката на състаряващото си тяло, когато духът ти е млад и осъзнаваш, че
    не можеш да го промениш. Баба Ванга го каза простичко на една репортерка, която я попитала какво означава смъртта, а тя й отговорила: Момиче, като ти се изхабят дрехите ги сменяш с нови - нали? Ей това е смъртта, душата сменя износеното тяло и отива в ново. Дух и материя.... ослепителен контраст - Браво Дансито!
  • Дани...
  • Много ми хареса!
  • Прекрасно, Дани!
  • Прекрасен стих! Направо омагьосва! Поздравления, Дани!
  • Изключително силен стих! Във всеки ред са кодирани мъдрост и знание! И тази информация е изразена с великолепно очарование! Много ми хареса, поздрави!
  • Хареса ми! Браво!
  • Много е хубаво, Дани! Много!
  • Допадна ми тази образност!
Предложения
: ??:??