Среднощен ездач
Среднощен ездач препуска в гората,
пътеката му озарява луната.
Страда той за своята принцеса,
сияйна и красива като утринна роса.
Яхнал своя Росинант,
с вулкан от чувства страст,
препуска той към своята любима,
обичта от него в сърцето си скрила.
В лунната гора препуска,
търси светлината в мрака,
че тя е слънцето на дните му, ...