Среднощен пай ухае и аз отивам да похапна.
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!
Със истина сурова, до дъно купата изпразних.
Като вехтошар из миналото се порових.
Замръзна на лицето ми усмивка, без угризение,
всичко бе взето, само светлина влетя
безропотно!
По светло прекосих нощта, с умиление.
Хапнах от пая на надеждата, до звездите
отвесно! ...