Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
20 авг. 2017 г., 21:14

Среднощно 

  Поэзия
732 7 9


Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.

 

Свещено е зеленото, ела да коленичим,
с дъха си ще рисуваме запалени огньове.
Това ще ни е църквата небесно-автентична
и в нея ще прошепваме най-искреното слово.

 

Очите ни – съзвездия – умират и се раждат,
не гледай вече в ниското, че свят ми се завива.
Дъхти така, че булото на всичко маловажно
се свлича като звезден прах по лъскавата грива.

 

Красиво е! Усещаш ли, тревата ни прегръща –
преливащо, поглъщащо. Забравяме кои сме.
Свещено е зеленото и толкова могъщо,
че щом си тръгнем призори, с роса ще се разлисти.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??