И тази нощ прозорецът ме буди
със писъка на счупено стъкло,
и сиво ято нощни пеперуди
ме викат вън от моето легло.
Пътеката в снега е очертана
от котешките стъпки на нощта.
Но тая нощ във мене е преляна
бетонената тежест на съня.
“Не мога… Не сега! Не мога” –
за бягството прогонвам мисълта.
Заспивам с леко чувство на тревога:
не съм готова още за това… ...