В кораловите кътчета на нежността ти
намерих извор с есенна тъга...
Захвърлих бронята ръждясала
във битки със безсмъртни идеали,
коленичих и отпих...
От рицарското ми безумие
остана само сянката в очите,
недокоснатия щрих на спомена...
И една надежда.
Целувам с побелели устни
красотата на вековното мълчание...
И се предавам в плен...