13 окт. 2013 г., 15:40

Средновековен залез 

  Поэзия » Любовная
882 2 25

В кораловите кътчета на нежността ти

намерих извор с есенна тъга...

Захвърлих бронята ръждясала

във битки със безсмъртни идеали,

коленичих и отпих...

От рицарското ми безумие

остана само сянката в очите,

недокоснатия щрих на спомена...

И една надежда.

Целувам с побелели устни

красотата на вековното мълчание...

И се предавам в плен...

 

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??