Среши най-после, дъжд,
косата на гората!
Валиш от седем дни!

Разрошил си листата ù,

захвърлени навред,

докато си я любил!
И украси
със сто слънца

клонаците наведени,

докато много грубо

си свличал от снагата ù

зелена мараня!
С широките лапИ
живовляк ù повей
по-скоро да изсъхне!

Болят я 

птичите гнезда

от люшкане и дърпане!

Послушай!

Чуваш ли звънците на стада

посред поляната изпръхнала?

И чичопеят се обажда!

При мисълта за тебе твоята гора

все още тръпне!