Когато идваш във съня ми,
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само!
Не бързай да ме будиш, ако пък искаш да продумаш нещо – то шепни…
Опитай да улавяш със слухът си въздухът от моите дихания,
ръката своя на гърдите ми сложи, сърцето ми пипни…
Дали ще почне то да бие учестено?!
Усеща ли се топлина въобще? Или е спряло да тупти?
Щастлив е бил човекът казват щом обича,
но след всичко и накрая останали са нему само разбитите мечти… ...