Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц.
Потърсиха слънцето и луната,
звезда си намериха - да ги сгрява,
издигнаха се далеч над суетата,
над пошлостта и човешката плява.
Завистта и злобата останаха долу -
в ниското и неуютното...
Танцуват те и се докосват,
горят във танца на светулките,
осветяват пътя на изгубените.
... Кратък беше този танц магичен,
но пък дяволски хубав!