В тилилейската житейска дъбрава
самотник някакъв срещнах да крачи,
без нищо вече останал -
загърбил живот, надежди, мечти,
но с душа, неможеща вече да плаче,
стига му само пътечка, за да върви ...
А накъде? Към себе си, може би ...
Отвреме навреме го сепват
гъсталаци от злобни сплетни,
в изкорубени корени се спъва човека
от неизживяни радостни дни ...
А наоколо е такава тъма - ...