По дяволите! Кръчмата е наша,
но ние с тебе вече сме си чужди.
Дошли сме да изпием тук по чаша,
но струва ми се - нямало е нужда.
Говориш ми ужасно! И ми даваш
уроци по... живот! Надут, напушен.
О, Господи, нима не ме познаваш?
Млъкни, не мога вече да те слушам!
От памтивек се знаем. Няма смисъл.
Предал си се - това е. Аз усещам
как, без да искам, в себе си отписвам
и тебе, и сегашната ни среща. ...