argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
29 июл. 2016 г., 15:14

Среща 

  Поэзия
731 1 7


на Tzveta Ivanova и Valentin Danchev

 

Тези срещи по време са кратки.
В миг махалото обло ще падне.
Две усмивки под сламени шапки

ме усмихват сред юлското пладне.

 

Пука плочник, напечен до бяло.
Дреме вятърът в час като този.
Бодро крачат - окръглено цяло -
две  разцъфнали влюбени рози!

 

Губят смисъл годините пъстри
щом сърцето посоките сбира.
Той рисува понякога с пръсти,
с нежни думи пък тя го гравира.

 

Може завист дори да те люшне,
обич нямаш ли в своята пазва.
Или, стигнал до кривата круша,
да проходиш, подобно на Лазар.

 

Сякаш вечност по бира сме пили,
в късна доба на лоени свещи.
Аз не съм по разделите, мили...
Радост да ви е! До нови срещи.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??