Среща

16 июн. 2018 г., 23:27

Поэзия

389 0 3

Един ден ти ще дойдеш.

Ръцете ти от старост ще треперят.

Трудно ще ти е да ме намериш,

За да положиш двата карамфила.

Един ден ти ще дойдеш.

Твърде късно. Но вечността е наша.

Все някога ще се срещнем.

В живота човек винаги отлага.

Може би ще пророниш сълза.

А може би не. Знаеш, че полага се,

Но оставаш все така дълбоко вглъбен.

Дошъл си не когато трябваше.

И ръцете ти старчески откъсват див бурен.

Така сякаш кичур коса от лицето ми отмятат.

Сякаш се вглеждаш в очите ми, в устата ми.

Предчувствайки какво ще ти кажа.

Ще ти кажа само едно: Ела!

Не се срещнахме с теб на земята.

Твърде дълъг път стоеше между нас.

Нека ни събере поне смъртта!