Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят,
спомени сгряват душите ни.
Есенни мъгли бавно пълзят
с втренчен поглед в мечтите.
Летежът младежки приключи.
Градихме характери и съдби.
Дойде време изведнъж да научим,
че пораснахме, ала дали сме добри. ...