Сякаш кратката ни среща
цяла вечност продължи...
Ти разказваше ми нещо,
аз те слушах с трепет жив.
Грееха в очите сини
сдържан плам и скрит копнеж.
Съзерцавах те с усмивка,
без дори да разбереш...
Брулеше софийски вятър
с дъх на октомврийски дъжд.
Бе ми странно на душата:
моят син бе станал мъж...
© Вилдан Сефер Все права защищены