Къде изчезна красотата,
къде отиде нежността,
на мъжките очи мечтата,
въргаля мръсна във пръстта.
От изворите сини стичат,
порои капчици - река,
устата криви не изричат,
ни дума, душата сякаш я сека.
Нима природата ни зла е,
във всеки вложила сърце,
а после в чувствата дълбае,
със женски мърляви ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!