Тъй както си седях, пристигна музата.
До мен застана. В упор ме погледна.
Докосна ме. Целуна ме по бузата
и на дивана тихичко поседна.
"Здравей!"- ми каза - "Докъде, приятелко,
докара нашата съвместна дейност?
Забрави ме ти, моя почитателко.
Удави се във блатото семейно.
Затри се ти. Талантеца погреба си.
Не ти достигна хъс за да изплуваш.
Не се напъна. Не повярва в себе си,
а ближеш рани, дремеш и тъгуваш. ...