24 февр. 2011 г., 14:55

Среща с музи 

  Поэзия » Юмористическая
613 0 7

Веднъж си се разхождах по полето,
когато ненадейно притъмня.
Рояк от музи пърхаше в небето
и част от светлината на деня

отнемаше ми. Радостно ръце
потрих доволен; Ама че късмет!
"О, музи, вдъхновително яйце
снесете ми... нали съм си поет...

магията на истинските думи
пратете ми!" - нашепвах плах и тих.
Но някоя изцвъка се върху ми
и ето, че написах този стих.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??