Среща с татко
Здравей, татко! Как си днес?
Нима за мен ти домъчня,
че толкоз рано във зори,
дойде отново във съня ми?
— Добре съм, моето момиче,
а ти добре ли си кажи?
Макар и тука да отричам,
сърцето ме за теб боли.
Виновен съм пред тебе доста.
В живота сякаш те изтрих -
с тази непосилна болка
душата ли ти изгорих?
Сега ми плащаш греховете,
това в наследство ти дарих-
порасна, като малко цвете
и детството ти аз сломих.
Но... болката в мен остана
като кървяща Стара рана.
За прошка време не остана,
но ти прости ми, дъще мила -
за болката в сърцето скрила!
За нежния копнеж по мен
да бъда с тебе всеки ден.
Да те прегръщам и да те обичам
и,, Дъще моя " аз да те наричам.
Какъв ли си живот живяла
Щом обичта ми ти не си познала.
Сега с облаците тичам
и скришом аз, през тях надничам.
И щомот нещо те боли,
от тях започва да вали.
Така ще ме усещаш, мила...
и знам, че вече си простила.
Но... съмна вече, късно стана,
а искаше ми се да поостана.
Назад не мога да се върна...
нека... силно те прегърна.
— ЕХ, татко, колко се надявах
един ден да бъда забелязана
и колко много сили давах
сред децата да не съм белязана.
Исках ти да ме научиш
как се пускат хвърчила.
Заедно с тях да тичам,
да си мисля, че летя.
Но надеждата остана
скрита в моето сърце -
там до болката голяма,
непосилна за дете.
Магдалена Борисова
(От стихосбирката,, Стъпка нагоре ")
© Магдалена Борисова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: