Среща със Съдбата

                                   на  С...

До днес не знаех, че я има

и във абсурдният ми Свят

живяла е със свое име

в житейскияг си кръговрат!...

Но неочаквано Съдбата

като стихия сви до мен

и тя посочи ми Жената,

която търсех нощ и ден...

Усетих тръпнещ аромата

на билки цъфнали след дъжд,

а древният инстинкт в телата –

напомняше ми, че съм Мъж!...

И мога даже да я пипна,

да я целуна– да трепти,

подгоня ли я – да я стигна

и да сплетем в едно – мечти!...

Сама,като лоза напролет,

във мен да се увие тя

и ако нежно я помоля –

да ме обвие със коса́!...

... А гроздето, щом стане вино

и вече – да ме упои́

сменил представите наивни

в душата с нови ширини́,

когато тръпнещи отпием

по глътка първо (за кураж!),

а после да надигнем ние –

до дъно, жадно...Наведнаж!...

26.11.2021.