Среща в „циганското” лято...

Аз на Живота в „циганското” лято,

Жена разкошна срещнал бях веднъж-

полата ѝ бе вдигнал палав вятър...

О чуден миг!... Омаята задръж!...

Смутена тя, свенливо ме погледна,

с ръце прикри изящните бедра

и стори ме се, че пропадам в бездна

от чувства, и не мога да се спра...

Пристъпваше божествено-прекрасна,

под стъпките ѝ никнеха цветя,

че Оня вятър даже се захласна,

когато спря до мен с усмивка тя...

... Аз помня неочкваната лудост

на страстните желания до днес

и просто най-невижданото чудо,

с което ме докосна тя с финес.

Внезапно всички птици се разпяха

и разцъфтяха всичките цветя...

В небето два сокола заиграха...

... И стана приемлива Есента!...

Зад облак скрито Слънцето изкочи,

усмихна се с лъчи и заигра

по облите ѝ бели и източени,

от вятъра заголени бедра...

И някак си по-близо, хоризонта

до нас докара и Безкрайността,

от там насетне само съм запомнил:

разтърсващата сила на страстта...

... И днес все още в паметта ми свежа

е цялата възбуждаща игра:

как виеха се като риби в мрежа

прекрасните ѝ гъвкави бедра...

Коста Качев