Среща в Есента...

                                на Еми...

Във есенната нощ опожарена

от огъня на падащите листи,

ще дойда аз със бяла хризантема,

но с летните във същността си мисли...

А ти ела във лятната си рокля-

любимата ми, с цвят на старо злато

и аз ще те прегърна, ще те стопля,

и ще си върнем миналото лято...

... Вълшебните цигулки на щурците

ще свирят в мрака нежна серенада

и ще танцуват с Вечността звездите,

изгаряйки да светят като падат.

И твоя поглед пак ще ме омайва,

ще ме възбужда младото ти тяло,

а в него е божествената тайна-

известната на Бог, (но и на Дявола!)-

как Времето да може да се връща,

но само с най-приятните моменти...

(Което е реална Вечност всъщност

и на Безсмъртието е еквивалентно!...)

А Вятърът, косата ти разрошил

щом влезе и в разкошната ти пазва-

сам влюбен, за гърдите ти разкошни

той векове легенди ще разказва...

... А между нас единствено звездата,

която пада ще е като струна

и във мига, щом догори следата,

отново в тъмното ще те целувам...

Коста Качев